Нито едно частно жилище днес няма как да съществува без водоснабдяване. То се състои от тръбна система, осигуряваща водни потоци на желаните от домакинството места. Изграждането на водопровод си има определени тънкости, правила и нюанси, за които е важно да знае всеки, който е решил самостоятелно да създаде подобно съоръжение в дома си.
Преди предприемане на реални действия по изграждането на водопровод за частния дом, се прави чертеж на сградата. Определя се местоположението на точките, от които ще се получава вода и пътят на полагане на тръбите около жилището. Върху плана е препоръчително нанасянето и на тръбната дължина, което значително ще улесни снабдяването на нужните материали.
Свързването на тръбите може да е последователно или колекторно. Първият вариант е подходящ за селска къща, в която живеят 1-2 души. Състои се в това, че водата от водоснабдителната система постъпва в жилището, чрез водоразпределителна инсталация, насочваща течността към отделните точки. Всяка от тях е с кран, позволяващ спиране и пускане. Голям недостатък при изграждане на подобен водопровод е това, че при наличието на повече консуматори едновременно, най-отдалечената точка ще има най-ниско налягане.
При колекторното свързване, имаме общ колектор, от който водата се разпределя по отделните точки едновременно. По този начин се постига почти еднакво налягане до всеки от консуматорите. При подобна схема на свързване има и определени загуби, свързани с различното разстояние, но те са значително по-малки. Основен недостатък е по-високата първоначална инвестиция в покупката на повече тръби и нуждата от по-голямо количество работа.
Не е възможно създаването на тръбна инсталация за разпределение на водата, без познаването на отделните елементи от цялостната система. Ето ги и тях накратко:
източник на вода: кладенец или централизирано водоснабдяване;
в първия случай се предвижда наличие на резервоар за съхраняване. На изхода се монтира тройник, осигуряващ две точки: за битови и технически нужди (поливане на градина, тревна площ и други);
изводът за битови нужди се свързва към пречиствателна система, тъй като от кладенеца течността не е от най-чистите и има допълнителни примеси;
на изхода на филтърната система се свързва тройник, осигуряващ два потока: за студената и бъдещата топла вода;
изходът за студената течност се свързва към колектора, чрез допълнителни спирателни кранове за всяка от линиите;
тръбата за горещата течност се свързва към бойлера, а от него линията продължава до друг колектор, контролиращ само това трасе.
При изграждането на водопровод, най-трудната и прашна работа е пробиването на необходимите отвори в стените и пода за прокарване на тръбите. Това е дейност, която е невъзможно да се прескочи и трябва да бъде направена. Преди това е необходимо да решите, какъв ще е материалът на тръбите: медни, металопластични, стоманени, полипропиленови. От всички изброени, последните са сред най-популярните към момента. Те са издръжливи (до 50 години), сравнително лесни са за инсталация, не се окисляват и могат да се поръчат онлайн.
Изборът на диаметър е не по-малко важен от материала. По-малкият диаметър ще предизвика шум. Дължината също оказва влияние и ако тя е по-малка от 30 м, подходящ е диаметър от 25 мм. Над 30 м е по-добре да се използва диаметър от 32 мм. Ако тръбният път е по-малък от 10 м, позволеният диаметър е до 20 мм. Важно е да се помни, че за топлата вода се използват специални армирани тръби, издържащи на по-високите градуси.